The Palace Traditional Geocache

ENGLISH

Royal palace in Sofia

The palace was built shortly after Bulgaria’s proclamation of independence from the Ottoman Empire (1878) and the selection of the city of Sofia to be the country’s capital. The palace was built in two stages. It was started by Prince Alexander I Battenberg, Bulgaria’s first monarch (1879-1886), who enlisted the services of Viktor Rumpelmeyer, an architect from Vienna, to design the remodeling of what was a Turkish administrative building and refashion it into an official palace.

Rumpelmeyer (1830-1885) used only the deep stone foundations of the existing building and a part of its façade giving it a completely new look. This was achieved by incorporating into the building various different architectural elements in tune with the very popular at that time combination of neo-styles. At that time the onlooker, who approached the façade of the palace, was attracted by the tall gable over the central entrance, decorated with a bas-relief, representing the national emblem of the Principality of Bulgaria, the Prince’s personal coat of arms, and the motto: ‘Let God be with us’. The national flag fluttered on a tall pole above.

The North-West wing of the palace was also added at that particular stage of construction (1880-1882). On the second floor of it there were the throne hall, ballrooms, offices, a dining room and a winter conservatory. Downstairs were the chambers of the officer on duty and various other palace officials. Located in the garrets were a host of rooms with different purposes. Judging by descriptions by contemporaries, the building looked as charming as the French palaces from the age of the Enlightenment.

In the central section, special attention was paid to the design of the portico opposite the main entrance which was supported by exquisite metal pillars, the lobby and the central staircase leading to the Flag Hall. The Prince’s office, study, and quarters as well as the office of the future princess were located just next to the hall.

The Czech-born architect and engineer Adolph Collar; Vriedrich Grunanger, an architect from Vienna; and architects Lars (most likely from Germany) and Meyerberg from Germany also took part in the project. Engineer Georgy Belov from the Central Administration Office with the Ministry of Public Buildings was known to have participated in the construction representing Bulgaria. The Palace Chancery and Battenberg himself played a vital role in all activities related to the coordination of construction works.

The Palace was officially inaugurated on December 26, 1882 in a ceremony attended by all ministers and dignitaries. The Bishop of Sofia sanctified it and the ballrooms hosted the New Year’s celebrations.

The second stage of construction was commissioned by the next Bulgarian Prince, Ferdinand I Sax Cubburg Gotta (1887-1918). Architect Vriedrich Grunanger was appointed a construction manager. He designed the three-storeyed North-East wing of the palace (1894-1896). It was intended to accommodate the monarch’s big family. There were also a library, classrooms, recreation and game rooms, dining room, offices, a roofed carriage entrance and two winter conservatories there. Guest-rooms and apartments as well as rooms for the servants and different offices were located on the top floor and in the garrets. An elevator was installed to service this section of the building.

The interior and exterior design of the addition blended in with that of the existing ones. The broken lines of the façade were in harmony with the surrounding parks. Strewn with balconies, bow windows, ornaments and winter conservatories, this section of the building bore the coat of arms of the Bourbon family and their famous motto: ‘Loyalty and Constancy’.

Andreas Greiss from Vienna decorated the palace with plaster ornaments and sculptures. Antoine Barbier, an artist from France, and his team were responsible for the gold plating of certain details from the interior. They painted some of the murals as well. The German architect, Frantz Eisler, also took part in the architectural designs. Two chapels were established in the north east section of the old wing of the palace during this stage of construction, one was orthodox and the other was catholic. Anton Mitov and Ivan Murkvitchka in 1897 and Stephan Badzhov in 1912 – 1926 decorated the orthodox chapel.

Architect Yanaki Shamardzhiev and later on Yordan Savov and Ivan Vassilyov took part in this stage of construction.

Companies from Vienna such as Waagner, Valerian Gillar and the German Ed. Puls. Berlin produced the metal ornaments such as the railings of staircases and the balconies, the grills, the fences, the pillars, and the stairs. The metal panels, which cover the fireplaces, were manufactured by “A-ne M-on G. Laury. B-te S. G. D. E. a Parie”. The expensive processed oak doors inlaid with high-quality wood and mother-of-pearl in marquety technique, decorated with the royal symbols, brass, gold, and silver ornaments and bore the company insignia of Franz Michel from Vienna.

Despite the fact that the Palace of Sofia was built in two separate stages, the overall look of the building gave the impression of unity. Passages interconnecting the different wings allowed quick and easy access and that made the building suitable for both administrative and residential purposes. The success of the palace was further proved by the fact that it was considered a benchmark for all Bulgaria’s public and residential buildings of the 1920s. In the 1930s, as a result of the marriage of King Boris III (1918-1943) to the Italian princess Jovana Savoiska (1930) a thorough change of the internal design of the palace took place.

After September 09, 1944 the palace served as headquarters of the Council of Ministers and as a residence of the new members of the government. The section now occupied by the expositions of the National Gallery of Art was used as a training center for the members of the Communist Party. The interior was redesigned and lost its authentic look. By virtue of a decree by the Council of Ministers of 1953, the building was placed in the custody of the National Gallery of Art and the Museum of Ethnography, which used it for administrative purposes as well as for staging various exhibitions.

In 1978 the palace was proclaimed a heritage site.

The National Museum of Bulgarian Art

The National Museum of Bulgarian Art is the largest and most respectable institution of its kind in Bulgaria. Over the years, it has established its position as a center for national cultural heritage and values. The collection was started in 1892 when the People’s Museum of Archeology founded its Department of Art. By virtue of an express resolution of the Council of Ministers in 1948 NMBA (National Art Gallery) was pronounced an independent entity.

The museum’s collection of New and Contemporary Bulgarian art from the period since Bulgaria’s Liberation in 1878 up to the 1990s consists of more than 30 000 individual pieces of paintings, prints and sculptures. The collection of paintings by Bulgarian masters is the most comprehensive. The collection of black and white drawings is also very rich. The museum’s expositions feature some of the best achievements of Bulgarian sculptors of the 20th century.

Expositions are regularly organized in the halls of the museum. There are about ten of them held here each year. They are usually dedicated to prominent Bulgarian artist or major issues in the New and Contemporary Bulgarian Art. Mixed expositions by various artists organized on regular basis illustrate the diversity of the artistic process from the first days of independence till the present.

If you want to visit the museum check working time

Cache:

БЪЛГАРСКИ

Царски дворец в София

Дворецът е построен непосредствено след Освобождението на България от османско господство (1878) и избирането на София за столица (1879).

Строителството се осъществява на два етапа. Началото е поставено от първия български княз Александър І Батенберг (1879-1886), който възлага на виенския архитект Виктор Румпелмайер да проектира преустройството на бившия турски конак в представителен дворец.

Арх. Румпелмайер (1830-1885) запазва от предишната сграда само каменните основи, дълбоко вкопани в земята, и част от главната фасада, на която придава коренно нов облик. Това постига с разнообразни архитектурни елементи в духа на модерната за времето смесица от неостилове. Още при подхода към сградата погледът бил привличан от високия фронтон над централния вход, на който имало барелефно изображение на герба на Княжество България и личния княжески герб с девиз: “С нами Бог!”. Най-отгоре на висок пилон се веел националният трибагреник.

При това строителство (1880-1882) се пристроява и съвършено ново крило на двореца откъм северозапад. Тук, на втория етаж били разположени тронната зала, бални салони, приемни, трапезария и зимна градина. На долния етаж имало стаи за дежурния офицер и канцеларии на различни дворцови служби. В мансардните етажи също имало помещения с различно предназначение. По думите на съвременници общият външен изглед на сградата придобил очарованието на френските дворци от времето на Просвещението.

В преустроената централна част особено внимание било отделено на оформянето на портика с изящни метални колони при централния вход, вестибюла и парадната стълба, която отвеждала на втория етаж към “Знаменната зала”. До нея се намирали приемната и работният кабинет на княза, кабинетът на бъдещата княгиня, личният апартамент на Батенберг.

В разработването на отделните детайли по този проект участвали още: инженер-архитектът Адолф Колар, чех по произход; виенският арх. Фридрих Грюнангер; арх. Ларс, вероятно от немски произход и арх. Майерберг – Германия. От българска страна е известно името на инж. Георги Белов от Главно управление на Министерството на обществените сгради. Важна роля в координирането на всички дейности по строителството имала дворцовата канцелария и самият княз Батенберг.

На 26 декември 1882 г. дворецът бил официално открит и в присъствието на всички министри и височайши особи бил осветен от софийския митрополит. Новата 1883 г. била посрещната в залите на новия дворец.

Вторият етап на строителство е свързан с името и дейността на следващия български княз - Фердинанд І Сакс Кобург Готски (1887-1918). За главен ръководител на строежа бил поканен арх. Фридрих Грюнангер (1856-1929). По негови проекти бил реализиран триетажният североизточен корпус на двореца (1894-1896), предвиден за апартаментите на голямата княжеска фамилия. Тук имало още библиотека, учебни салони, стаи за игра и развлечения, трапезария и приемна, специален покрит вход за каляски и две зимни градини. На последния етаж и мансардните етажи били разположени апартаменти за гости, помещения за персонала, различни офиси. В тази част на сградата бил монтиран и асансьор.

Архитектурата – външна и вътрешна, била умело съчетана със старото крило. Особено впечатление правели раздвижените фасади, добре вписани в околната парковата среда. Разнообразена от балкони, еркерни прозорци, витражи и зимни градини, тази част на двореца била украсена и с фамилния герб на Бурбоните, известен с девиза: “Верност и постоянство!”.

Автор на гипсовите орнаменти и скулптурните фигури в двореца е виенчанинът Андреас Грайс. Позлатяванията на детайли от вътрешната украса и някои живописвания в салоните са дело на френския художник Антоан Барбие, работил със свой екип от изпълнители. В архитектурните разработки участва и немският арх. Франц Айслер. При това строителство в двореца се оформят два параклиса – католически и православен, разположени откъм североизточната страна на старото крило. За украсата на православния параклис дават своя принос художниците Антон Митов и Иван Мърквичка през 1897 г., както и Стефан Баджов – през 1912-1926 г.

В дворцовото строителство на този етап участва и българина арх. Янаки Шамарджиев, а в по-късните години – арх. Йордан Севов и арх. Иван Васильов. Металната украса на целия дворец – парапети на стълбища и тераси, декоративни решетки, огради и колони, вътрешни стълби и пр., са дело на виенскитe фирми “Waagner” и “Valerian Gillar”, както и на немската “Ed. Puls. Berlin”. Металната облицовка на камините е изпълнена от парижката фирма “A-ne M-on G. Laury. B-te S. G. D. E. a Parie”, а скъпо обработените дъбови врати, изпълнени в техника “маркетри” от екзотична дървесина, седеф, месинг, сребро и позлата, с изображения на царски корони и лични княжески вензели, носят щемпела на фирмата “Franz Michel”, Виена.

Въпреки че софийският дворец се строи на два етапа, общият външен изглед създава впечатление за сграда с единен обем. Вътрешните връзки между отделните крила осигуряват бързи и леки преходи, което позволява да се съчетават функциите на представителна държавна институция и лично жилище. Не е случаен фактът, че в този си вид сградата служи за мярка и мащаб на всички обществени и жилищни постройки в София до 20-те години на ХХ век. През 30-те години в резултат на женитбата (1930) на цар Борис ІІІ (1918-1943) с италианската принцеса Джована Савойска, се предприема цялостна промяна и подновяване на вътрешната обстановка в елитната сграда.

След 9 септември 1944 г. дворецът се превръща в седалище на Министерския съвет и жилище на новите държавни управници. В частта, където днес е експозицията на НХГ, се провежда обучението на кадрите от Висшата партийна школа. Вътрешната обстановка коренно се променя и лишава от автентичните интериори. От 1953 г. с решение на МС сградата се предоставя за експозиция и администрация на НХГ и Етнографския музей.

Дворецът е обявен за паметник на културата през 1978 г.

Националният музей за българско изобразително изкуство

Националният музей за българско изобразително изкуство е най-големият и представителен в страната. През годините той се налага като средище на културни ценности и историческа памет. Началото на колекцията е положено в 1892 година., когато се създава художествения отдел на Народния археологически музей.

През 1948 г. с решение на Министерски съвет НМБИИ (Национална художествена галерия) се обособява като самостоятелна институция. Колекциите от ново и съвременно българско изкуство на музея – от Освобождението на България до 90-те години на ХХ век , съдържат над 30 000 произведения – кавалетна живопис, графика и скулптура. Най-цялостно е представена живописта с шедьоврите на най-големите български майстори. Много богата е графичната сбирка. Най-добрите постижения на българските пластици от ХХ век са в музейната колекция.

В залите на музея периодично се организират изложби – годишно около десет експозиции, посветени на големи български художници и основни проблеми на новото и съвременното изкуство. Чрез периодично подменяни сборни експозиции се проследява многообразието на художествения процес от Освобождението до наши дни.

Ако желаете да посетите музея проверете неговото работно време.

За кеша: